Show, don't tell...
Това все ни повтаряше учителката на курса ми по английски.

Как се пише детска книжка

Знаете ли как се пише книга? Как се пише детска книга по- точно? Трудно.
Преди време получих добра критика и много ценни съвети какво да променя в историята си. Като творец, който обича творението си не беше приятно. Трябваха ми няколко седмици за да "смеля" това, което ми бяха казали и да престана да виждам нещата драматично.
После отидох в библиотеката открих доста полезни съвети и идеи.
Ето един малък списък за какво трябва да внимавате когато пишете за деца.

- пишете просто и по възможност кратко.
Възрастните са склонни да формулират и дълги изречения с още по- сложни и дълги думи. При детските книжки тия не минават. Ако сте сложни ще ви тикнат в ъгъла да прашасвате. :)

- използвайте повече диалози
Ако като дете си спомняте да сте прескачали големите пасажи с описание за да четете само диалозите значи знаете какво имам предвид. Описанието е скучно. Диалога създава "екшън", а всички описателни детайли, които ви се струват важни трябва да влязат на пръсти и без да се натрапват.
Казват, че за книжка с картинки поне 1/3та от текста трябва да е диалог.

- направете героите достатъчно различни
необходимо е за да не бъркат героите ви един с друг.

- главният герой трябва да е малко по- голям от възраста на децата за които пишете
Децата често се асоциират с героите за които четат.

Есенна история от Джил Барклим

Явно няма нищо случайно - открих книжките за мишлетата още на вратата на библиотеката. Имаше някакво представяне на книжки за мишлета. При все, че бях тръгнала да търся тъкмо тях просто все едно някой ми ги тикна в ръцете.

Ето как изглежда есенната история.
Накратко - Лорд Дървомишков излиза с най малката си дъщеря Иглика да помогне за събирането на храна за зимата. След това времето започва да се разваля и Дървомишков изпраща Иглика вкъщи. Като всяко любопитно мишле тя се изгубва. Започва едно среднощно търсене в бурята, което завършва щастливо.

Илюстрациите са прекрасни, има толкова много детайли във всичко. Чудя се колко време е отнело да се намери цялата тая информация. Когато гледап нещата наготово ти се струва лесно и естествено. Но трябва да кажа, че е съвсеем съвсем различно, когато трябва да измислиш история. Именно детайлите правят историята жива.

Новото ми откритие- Джил Барклим

Тия дни се опитвам да не бързам толкова и да се отдам повече на удоволствието от писането, измислянето и рисуването. До колкото може.
Междувременно открих, че освен Беатрикс Потър има още една жена автор и илюстратор, чийто стил много ми харесва- Джил Барклим (Jill Barklem). Докато търсех вдъхновение за моите четирисезонни приказки попаднах на нейната "Пролетна история". Оказа се, че има още 3- по една за всеки сезон. Поредицата е Brambly Hedge. Трябва да призная, че илюстрациите и са просто приказни.
Ето и официалният сайт: http://www.bramblyhedge.co.uk/
Барклим също като Потър е англичанка. Явно имат добри традиции в създаването на подобни класически книжки.

Да издадеш книга?

Напоследък си мисля, че наистина трябва да си малко луд за да тръгнеш да издаваш книга. Особено ако искаш да я издадеш сам. Повечето ми приятели казват, че трябва да си намеря издател и вероятно са прави.
В интерес на истината вече пробвах да се свържа с Егмонд и Бард, но явно нещата не се получават само с един e-mail. Кой знае, може би получават сума ти писма от такива луди като мен.
Нищо! И без друго това е едно от най- смислените неща, които мога да направя с времето си сега.

Малко нови снимки на книжката

Така изглежда книжката след малките корекции। Може би това, което е най- забележимо е липсата на белите полета отгоре и отдолу। При първия печат не бях променила размера за да пасне на стандартния за lulu, но сега всичко е наред.

Юпиииииииийооооооооо... дойдохааааа най- послеееее। Поръчката ми от lulu присатигнааааааа току що।